„В ПОРУ ВЕСЕННЮЮ”
Леонид Петрович Бельский (1855-1916 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОЛЕТНО ВРЕМЕ
Пролетно облаче ведро и чистичко
плува в небето и тича,
с росна гальовност зората облича го,
златна луна го обича.
Чужди са му урагани метежни и
чужди са ледени бури –
плува в простора то бяло и нежничко,
радости крие в лазура.
Облаци есенни, в здрача завъдени,
бродят, в тълпа приближават,
в студ и сумрак да живеят осъдени,
скитат, покой не познават.
Слънце далечно ги гледа очакващо,
но веселбата му спират,
дълго земята самотна оплакват те,
плачат и в сълзи умират.
Ударения
ПРОЛЕТНО ВРЕМЕ
Про́летно о́блаче ве́дро и чи́стичко
плу́ва в небе́то и ти́ча,
с ро́сна гальо́вност зора́та обли́ча го,
зла́тна луна́ го оби́ча.
Чу́жди са му урага́ни мете́жни и
чу́жди са ле́дени бу́ри –
плу́ва в просто́ра то бя́ло и не́жничко,
ра́дости кри́е в лазу́ра.
О́блаци е́сенни, в здра́ча завъ́дени,
бро́дят, в тълпа́ приближа́ват,
в сту́д и сумра́к да живе́ят осъ́дени,
ски́тат, поко́й не позна́ват.
Слъ́нце дале́чно ги гле́да оча́квашто,
но веселба́та му спи́рат,
дъ́лго земя́та само́тна опла́кват те,
пла́чат и в съ́лзи уми́рат.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Бельский
В ПОРУ ВЕСЕННЮЮ
В пору весеннюю облачко чистое
Плавает, в небе играя;
Любит ласкать его зорька росистая,
Любит луна золотая.
Чужды ему ураганы мятежные,
Чужды холодные бури –
Тихо плывёт оно, белое, нежное,
Радостно тает в лазури.
Тучи осенние, мглою рождённые,
Бродят унылой толпою;
В холоде сумрачном жить осуждённые,
Бродят, не зная покоя.
Тускло глядит на них солнце далёкое,
С ними заря не играет,
Плачут они над землёй одинокою,
Плачут, в слезах умирают.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Леонид Белски (Леонид Петрович Бельский) е роден на 15/27 април 1855 г. в гр. Коротояк, Воронежска губерния. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1878 г.), през 1881 г. става магистър по руска словесност, а от 1887 г. е приват-доцент в Московския университет. Преподава в различни висши учебни заведения. Пише стихотворения, разкази, творби за деца, литературнокритични и биографични очерци за руски писатели и статии за руската и европейската история. Публикува в издания като „Пантеон литературы”, „Русские ведомости”, „Детский отдых”, „Светлячок”, „Задушевное слово”, „Хорошая компания”, „Детское чтение” и др. През 1887 г. публикува поемата „Сказку о царевне-лягушке”, а през 1888 г. излиза превода му на карело-финския епос „Калевала”. Член-кореспондент е на Финското литературно общество (1889 г.), действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1889 г.). Автор е на стихосбирките „Вечерние зорьки” (1907 г.) и „Думки” (1908 г.). Умира през декември 1916 г. в Москва.